И не пиша, защото...

... не искам да се връщам
към проклетия навик
да ми присядаш
като буца от истини
в тишината на среднощното лято.
... и защото
не искам да зная
дали първата стъпка нататък
ще предхожда последното вдишване
и последния залез, и мрака.
... и защото
не искам да търся
нещо малко като обичане
в пресъхналите си спомени
и да горчи до неистово.
Но съм сигурна, зная
само днес имам шанс да открия
как спра да те чакам.
С една самодивска магия.