Безмълвно

Безмълвно е, а тишината стяга,
вися на косъм от една любов.
В шепите ми тъжен вятър
рисува спомен и покров.

Долавям ехото на лято,
погребано в едно море,
вълни се лутат като ято
и падат късчета небе.

В синьото сълзи на лотос
мастилено топят света.
Безмълвно е, като остатък
ухае ехото на смърт.