Залезът се стича
в очите му
като глътка любов
на раздяла.
Морето
целува ръцете му
с дъх
на отминала младост.
И се борят вълните
в душата му
да достигнат
мечтания бряг.
Там, където
пирати са скитали
и заровили
най-ценния грях.
Там, където
са закотвени спомени
за русалки
от приказен свят.
Там, където
с шепот и вятърът
разпилява в песъчинки
деня.
Там, където
залязва накрая
най-солената тишина.
---
И потъват дълбоко
в очите му
непознатите светове,
уловили
самотата на дните му -
само ние с теб.
1 коментар:
Искам ги тези дни...
но дълго, завинаги.
Да прескоча със теб
планините ни идните.
Там на пясъка жежък
ме докосват ръцете ти.
Като птица политнала
свивам се тихо в гърдите ти.
Публикуване на коментар