Може би случайно,
вероятно ей-така
той ще срещне нея
там, на край брега.
И ще спре за миг
цялата Вселена,
а вълните, сгушени
в морското-зелено,
ще надигнат вик,
морето ще събудят.
Гларусите чак
ще се позачудят.
От вятъра косите,
щом се разпилеят
ще я целуне той,
душите ще се слеят.
И внезапно пак
ще се спрат вълните
мъничко любов,
отнесли в дълбините.
Може би случайно,
вероятно ей-така,
стъпките по пясъка
там, на край брега,
нашепват, че са минали
с буря през деня
влюбеният той
и до него... тя.
5 коментара:
Нека винаги са влюбени
и да се заливат в смях...
Нека никога не са изгубени
пътищата между тях.
и вълните да ги галят
да ги милват на брега
а в очите им да палят
милиони огнени слънца...
Сигурна съм,
че винаги има
по някой "Той"
и по някоя "Тя",
чийто стъпки вълните
отмиват от брега :)
Прекрасно.Усмихнати почивки от мен:):)
Ех, любов...:)
Благодаря, хубава почивка и за вас, момичета :)
Публикуване на коментар