Акорди тишина

Последните акорди тишина
се свлякоха
по голото й рамо.

Два нежни полутона
в сълза
отнесоха й мислите в соната.

Ухаеше среднощната тъма
на обич,
от която съмва рано.

А вятърът рисуваше
крила,
с които отлетя на сън луната.

И стана чудо...
никак не подхождаше
на есента,

но тя се влюби...лудо
в хлапака-дъжд...
и в(ъв)... едно пиано.

изображение: от тук