Две думички

Две думички се спънаха до теб
и рошавият вятър ги отнесе
преди да разбере светът,
че те обичам ... и нищо, че е есен!

А ти… така не се научи

Сигурно, защото съм различна,
не ухая на цветя в ранна пролет
и косите ми не са на самодива,
погалят ли те – пари като от коприва.
Ръцете ми не са безкрайно нежни,
след моите милувки ще си в белези.
Ще търсиш стари билки, с които
ще кърпиш раните от всяка наша среща.
И очите ми не са невинни грешки,
за да може в тях да се стопиш.
Погледна ли те – сто змии насреща,
отровно в тебе чакат да се впият.
А ти… така не се научи -
във вещица кога и да се влюбиш
през нощите ще страдаш като буден,
а през деня за нощи ще тъгуваш.

изображение: тук

За нея...

/на Маги/

За нея няма
чужди вини,
тя е тази,
която отровя
светлината
в дните на всички.
Тя е ужасна ... 
проклета глупачка
и не разбира 
от думи и срички.
Тя никога не е права
и все за всичко греши.
Тя е трънче в окото от ляво
и нека така й се пада ...
все нея да я боли.
Тя не рисува усмивки,
а само стреля с очи,
тя вечно играе с дяволи
и танцува на лунни лъчи.
Тя е тази, 
която оголи 
до кости душите ви
и видяхте, 
че само плява
има там, където кърви.
Тя е тази, която плати
за безгрешните ви мечти
и тази, която ще купи
на заем взетите ви
съдби.
Тя е тази, 
едничка останала
на дъното,
всезнайка,
която всяка сутрин
горчи в кафето ви
като утайка.

Изображение: тук

Акорди тишина

Последните акорди тишина
се свлякоха
по голото й рамо.

Два нежни полутона
в сълза
отнесоха й мислите в соната.

Ухаеше среднощната тъма
на обич,
от която съмва рано.

А вятърът рисуваше
крила,
с които отлетя на сън луната.

И стана чудо...
никак не подхождаше
на есента,

но тя се влюби...лудо
в хлапака-дъжд...
и в(ъв)... едно пиано.

изображение: от тук

91

Не... не те мразя...
И не... не е лично...
Вземи каквото си искаш,
но ще е излишно...
За там, където отиваш,
друг предплатил е...
Е... не много,
но... ще ми стигне 
за няколко кръчми, 
2-3 жени
и малко почивка
без живот на повикване.
Хайде... приключвай...
целувай жената,
децата...
ако имаш и куче...и котка...
Да... да ще поплачат...,
но ще им мине...
Всъщност ....я, чакай...
налей ми едно малко...
Не бе... не за кураж.
Аз съм вече претръпнал,
ти си ми номер... 91-ви.
Спусък ... свистене
... найлонов чувал...
малко копане...
и ... съм приключил с тебе.
Да се готви номер 92.
Как ще живея ли...
А... не ми пука...
Днес съм за гъби,
а утре ... утре 
някой друг... 
ще събира боклука.
Че какво му е трудното...
да убиваш е лесно,
по-трудно е...
да ставаш за обичане.

Сънувай ме ... на 29-ти само

Сънувай ме,
когато си измислен
когато ти се струва,
че си цял.
Сънувай ме
измамна и скалиста
и сякаш в друг живот
си ме мечтал.
Сънувай ме
и в сън ме разпилявай,
в шепа прах душата ми
побрал.
Сънувай ме
и в шепот ме създавай,
въдишките по пътя си
събрал.
Сънувай ме
единствено, когато
светът се е побъркал
и е спрял.
Сънувай ме
в себе си, когато
усетиш, че въпросите
мълчат.
Сънувай ме
разлистена и млада,
с очи, които нежно
ти шептят.

Сънувай ме
на 29-ти рано,
тогава няма да се сбъдна
само.

Изображение: от тук

Три без пет

Два погледа
се срещнаха
в неделя
на уличката,
носеща късмет.
Случайно мигна
синьото в нея,
кафевият застина
за момент.
И времето поспря
да си отдъхне
в близкото кафе
за сладолед,
усмихна се чаровно
на лунички
случаен слънчев лъч
в три без пет.
В едно кафе с
горчиво любопитство
надзърташе небето
закачливо,
напомняйки за себе си,
закашля,
смени нюансите
в леко светло сиво.
Изпрати
малки капчици
да кажат,
че три без пет
е най-чудесното
начало.