Щом градът
отпусне рамене
и умората
над него легне,
нощта ще спусне
своите криле,
назад косите
ще отметне.
Ще обсипе
цялото небе
с безброй звезди,
които шепнат тебе.
А аз ще ги броя
приспивно
и ще чакам някога
след дълъг ден
да падне мъничка звезда
и най-наивно
ще се надявам
да си пожелаеш мен.
LinkWithin
4 коментара:
Ще си пожелае... със сигурност...:)
:)... пък и в края на краищата има доста падащи звезди.
Благодаря ти, Изи, точно на време ми дойде твоят коментар като подаръче:)))
Благодаря за интересната информация
Информация...трудно може да се нарече, по-скоро измишльотини :)
Публикуване на коментар