Обича ми се...

Обича ми се,
как ми се обича
до ъгъла
на тази тишина,
от която
се разлистват лилии
и самотно
се целуват с нощта.
Обича ми се
до онази стряха,
от която
се излюпват сънища,
разказват дълго
приказки за феи
и заспиват
точно преди края,
сгушени
в лявата ми половина.
Обича ми се
до залязващото слънце,
до хоризонта,
гледан наобратно,
до зениците
на една илюзия,
рисувана
с очи в мрака.
Обича ми се,
как ми се обича
до края на душата ти
и отначало.

Ехо

По следите на късното лято
някой слънца е пилял,
вятър песъчинки размята
и шепти: щом обичаш си цял.

А морето отплава нататък,
в джоба вълните прибрало,
долита от някъде крясък
на гларус: още си цял.

Бяло

Аз мога много дълго да мълча
и после много дълго да говоря,
и всичките разхвърляни слова
единствено към тебе да ме водят.
И може да не вярваш в чудеса
или просто да забравиш, че ме има,
но дори и след безкрайните лета,
накрая пак ще дойде бяла зима.
А аз ще се превърна в снежен пух,
и тихо ще се стеля по земята.
И може би случайно или пък
съвсем нарочно ще пресмятам
как сто снежинки да ти пратя в кръг
и една от тях да те целуне по устата.