Листопадно

В последната октава

на октомври

отлитат птици,

песни, изгреви.

Довява вятърът

дъждовно време

и капят мисли

в облачните дни.

А някъде

ухае на огнище

и една надежда,

дето тихо ври

под стряхата,

която сбира пътища

и няколко

изгубени следи.

И чакат

две ръце

да те прегърнат,

и две сълзи

да паднат като камък,

и много,

много дълго да тежат

в най-лявото ти

кътче на душата.

Октомври е

и ти се иска да е приказка,

в която да те сгрее

тихо шепота

на старите

загънати мечти

в скрина,

в който друг е кътал

писма от теб, усмивки и

луни.

Октомври е,

прилича на пътека,

в която всички лъкатушни сънища

отвеждат те в бащиния дом.

Октомври е,

отлита листопадно –

отвява те, изгаря

и боли…

Кажи й "Здравей"

Покрай тебе

се спуска мъгла

и усещаш

как тя подминава -

една  малка...

мъничка тъга

по следите

на южния вятър.

И оставя

в теб тишина,

парченца

смърт от раздяла.

Настигни я,

не умирай сега

Кажи й „здравей”

и нататък

продължете

сами по брега,

а вълните

след вас

ще разказват...

Снежко... на терасата

Моят син на 5г.: Толкова много сняг има на терасата, Дядо Коледа ни го изпрати да направим Снежен човек. 

Това е резултатът:

Снежко си замина с Коледа, но догодина обеща пак да дойде :)

Бизнес идея :)

         Здравейте, не чe ми e прятно ама казвам се ...Пенка. Пф?! Не че нещо името..., ама не знаете как е тука на село. Всяка вторa кокошка - Пенка, даже баба ми редовно ги кръщава на мен. Не е работа да носиш т'ва име ви казвам...ей и живот не е. Пенка т'ва, Пенка онова, ще заколим Пенка, ще сготвим Пенка с картофи, Пенка умря .. пък аз треперя. Знае ли човек, може да решат да се отърват и от мене скоро, па аз да мисля, че за кокошката говорят.Затова реших  - ще го сменям. Ей на, към общината съм тръгнала, ще говоря с кмета, искам ново име. Ама няма да е тукашно, от село,  ще е ново, модерно. Е как?! Намислила съм си - Нета. Аааа...мерси!. И аз много си го харесвам. Пък и да ви подшушна имам бизнес план с това име. Щото аз четох една книга за бизнес идеи. То аз още съм на 5-та страница де, ама книгата си е книга, ей на - 5-та страница и вече имам бизнес идея. Ще ставам Нета богаташката, само как звучи а. Та името е с облаги ви казвам. Ама никой не се е сетил преди мен.
          Още един завой и съм стигнала кмета. Та докъде бях стигнала, а да - ама и вие не се сещате а?!  Ся ще ви се изясни - та значи оня ден влизам в интернет и чета. Пък то аз напоследък много чета, ей тва бизнес книгите са голяма работа, казват търси, идеите са навсякъде и аз търся и намирам де. Та чета - тоя разказ "от нета", тая приказка "от нета", оня стих "от нета", картини, рисунки - изобщо голяма работа е тая Нета. Викам си брей, че неграмотни хора и кво неуважение към човека с малка буква все му пишат името. Па после си викам - ей че хубаво име, що и аз да не се казвам Нета. Хем хората ще си мислят, че съм велик писател, поет, художник. Ще почнат да ме канят да насам натам, да чета мои неща. Е те не са мои всъщност ама кой знае, нали и аз ще съм Нета. Ще се почнат там едни хонорари, едни проценти, едни книги, ще стана звезда, ще ме дават по телевизора, ей само да ми дойде, после може и депутатка да стана ви казвам, няма отърване. Пък аз дотогава ще си дочета и книгата, няма все на 5-та страница да стоя я, кой знае какви идеи ще ми дойдат до края. Голяма работа се оформя и това само с едно име. Като ми дойде тая идея доста рових, може па някой да ме е изпреварил, ама няма, така и не открих някой, дето да е казал аз съм Нета. Така че аз съм.
       А ей-къде го кмета. Айде със здраве, скоро ще чуете за мен.

Когато забравям, че всичко си е струвало...

Той дойде,
засели моя дом
с усмивки
и с очакване за лудост.
Разхвърля всичко,
почти като разгром,
написа името ми
без думи...
с(ъс) луни и със звездички.
С лек замах
съвсем безгрижно
размени в мене
всичките сезони -
от лятото
направи дълга зима,
а есента превърна
в Първа пролет.
Поглежда ме
съвсем невинно,
когато всъщност иска
да лудува.
Усмихва се,
когато ми е тъжно
и целият ми свят
се отразява
в две тръпчинки
между днес и утре.

Росна сълзица

Носи тихите утрини
и прилича на фея,
всяка слънчева ласка
се взривява в нея.
Тя е бяла магия
и се ражда от спомени,
много тъжно се рони,
ако липсва докосване.
И се оглежда за тебе
във всяка малка тревица.
Целуни я с нежност
преди да стане сълзица.

Магнитчета - втори опит

Думите ми бягат последните месеци, или може би е до емоции. Но факт е, че не ми се пише, влязох в някакъв коловоз и не зная как се излиза.  Новата ми страст ме спасява до някъде, действа ми успокояващо :)

Снимките не са добри, фотоапарата ми нещо не бива напоследък и толкова мога с телефона :)

Първи опити...

... в правенето на магнитчета за хладилник :)

"Предай нататък"

Здравейте, удоволствие за мен е да ви покажа подаръкът, който получих от щафетата "Предай нататък"

Благодаря на Рони от http://blog.bgarts.com/
Днес си го взех и съм много щастлива - и картичката, и обиците са прекрасни :)))

Есента й отива

Есента така й отива

в рокля на жълти цветя

и едно прошепнато "обичам те",

разпиляло се по света.

Обича ме, не ме обича...

Бели маргарити,

откъсната тъга,

някой тях е питал

къде е любовта.

А любовта се ражда

не в стръкче цветове,

а някъде дълбоко

в нечие сърце.

Тихите залези

Тихите залези

в късното лято

палят целувки в нощта.

Долавя от нейде -

ухае на вино,

шепот в чаша тъга.

Мисълта й се рони,

скътани спомени,

падат по листа слова.

Помни очите му

как я обичаха,

сънища във вечността.

Пази в косите си

цъфнали ириси,

сини като любовта.

Бавно отпива

дъхаво минало,

въгленче гасне в пръстта.

Глътка след глътка

бавно потъва,

чезне така любовта.

Тихите залези

в късното лято,

пари в очите сълза.

- - -

Аз казах: Остани тук, ще ти купим подарък.

А той каза: Не искам подарък , искам с теб... 

И ми даде свирката си, за да не плача.     

А аз плаках през целия път наобратно,

осъзнавайки, че домът ми остана зад мен.          

Двама под дъжда

Беше рано

и валеше дъжд,

тя вървеше славно

през локвите веднъж.

Той пък бе с чадър,

вървеше неспокойно,

беше много бърз

и я подмина тъй поройно.

Но се спря за миг,

случи се внезапно ,

беше като вик

погледът през рамо.

И се преобърна

целият му свят,

беше като гръм,

беше като рана.

Тя посегна с длани,

за да спре дъжда,

Той с целувка нежна

слънцето засмя.

И се влюбват двама

някак на шега.

Случи се отдавна

преди сто лета.

Но и днес ги срещам

прото ей-така,

хванати небрежно

да крачат под дъжда.

адрес на изображението: тук

Бездомен

Сънувани слънца
не стоплят ден,
сънуван път
не ражда спомен.
Сънуваните думи
хванат ли те в плен,
оставаш...в себе си
бездомен.

...

Този дъжд
заприлича на спомен,
сипе мънички тайни
по мен.
Всяка капка
нашепва за облак,
който нежно
душата й вплел
в този дъжд,
който моли
за обич,
за усмивката на дъга,
да отмие
самотата на облак
и цвета
на лилава тъга.
Този дъжд
всъщност помни
и теб
и ухае
на мойта сълза.

Май

Май

ми се усмихна

ей-така

с  тръпчинките

на топлите си устни,

разцъфва

плахо пролетта,

от шепите му

литват пеперуди.

Поглежда ме

през рамо...на игра,

по стъпките ми

никнат теменуги.

И тича бос

покрай брега,

вълните влюбва

до полуда.

Танцува

с птичите ята,

разхвърля

облаци в света ми.

Любов ли е

да дишам ей-така,

щом Май

целува утринта ми...

Гатанка

Пухкавичко, бяло,
плува из небето,
сянката му долу
тича през полето.

Що е то?

Кокиче

Тя е мъничка

капка сълза,

от очите 

на облак се стекла,

 попила

в морна земя

и изникнало

най-бялото

цвете.

Облак

Вдишвам

тишина

и ставам облак,

разсейвам се

в мъгли

и тъй летя,

минавам

разстояния

и строфи,

мисля си за теб

и все валя...

Снимката е авторска.