Една надежда мъничка и свежа
се сгуши в дланите ми на момиче
и аз я галя и тихичко подреждам
листенцата й бели... на кокиче.
И тя заспива в шепите ми топли
на декемврийска утрин като птиче,
за да се събуди с дъх на морски вопли
и въздишката на моето „обичам”.
LinkWithin
2 коментара:
Хубаво е когато не губим надежда!Запази я, Краси такава каквато си я нарисувала.:))
Правя всичко възможно, Изи!Благодаря ти!
Публикуване на коментар