Първи опити...

... в правенето на магнитчета за хладилник :)

"Предай нататък"

Здравейте, удоволствие за мен е да ви покажа подаръкът, който получих от щафетата "Предай нататък"

Благодаря на Рони от http://blog.bgarts.com/
Днес си го взех и съм много щастлива - и картичката, и обиците са прекрасни :)))

Есента й отива

Есента така й отива

в рокля на жълти цветя

и едно прошепнато "обичам те",

разпиляло се по света.

Обича ме, не ме обича...

Бели маргарити,

откъсната тъга,

някой тях е питал

къде е любовта.

А любовта се ражда

не в стръкче цветове,

а някъде дълбоко

в нечие сърце.

Тихите залези

Тихите залези

в късното лято

палят целувки в нощта.

Долавя от нейде -

ухае на вино,

шепот в чаша тъга.

Мисълта й се рони,

скътани спомени,

падат по листа слова.

Помни очите му

как я обичаха,

сънища във вечността.

Пази в косите си

цъфнали ириси,

сини като любовта.

Бавно отпива

дъхаво минало,

въгленче гасне в пръстта.

Глътка след глътка

бавно потъва,

чезне така любовта.

Тихите залези

в късното лято,

пари в очите сълза.

- - -

Аз казах: Остани тук, ще ти купим подарък.

А той каза: Не искам подарък , искам с теб... 

И ми даде свирката си, за да не плача.     

А аз плаках през целия път наобратно,

осъзнавайки, че домът ми остана зад мен.          

Двама под дъжда

Беше рано

и валеше дъжд,

тя вървеше славно

през локвите веднъж.

Той пък бе с чадър,

вървеше неспокойно,

беше много бърз

и я подмина тъй поройно.

Но се спря за миг,

случи се внезапно ,

беше като вик

погледът през рамо.

И се преобърна

целият му свят,

беше като гръм,

беше като рана.

Тя посегна с длани,

за да спре дъжда,

Той с целувка нежна

слънцето засмя.

И се влюбват двама

някак на шега.

Случи се отдавна

преди сто лета.

Но и днес ги срещам

прото ей-така,

хванати небрежно

да крачат под дъжда.

адрес на изображението: тук

Бездомен

Сънувани слънца
не стоплят ден,
сънуван път
не ражда спомен.
Сънуваните думи
хванат ли те в плен,
оставаш...в себе си
бездомен.

...

Този дъжд
заприлича на спомен,
сипе мънички тайни
по мен.
Всяка капка
нашепва за облак,
който нежно
душата й вплел
в този дъжд,
който моли
за обич,
за усмивката на дъга,
да отмие
самотата на облак
и цвета
на лилава тъга.
Този дъжд
всъщност помни
и теб
и ухае
на мойта сълза.

Май

Май

ми се усмихна

ей-така

с  тръпчинките

на топлите си устни,

разцъфва

плахо пролетта,

от шепите му

литват пеперуди.

Поглежда ме

през рамо...на игра,

по стъпките ми

никнат теменуги.

И тича бос

покрай брега,

вълните влюбва

до полуда.

Танцува

с птичите ята,

разхвърля

облаци в света ми.

Любов ли е

да дишам ей-така,

щом Май

целува утринта ми...

Гатанка

Пухкавичко, бяло,
плува из небето,
сянката му долу
тича през полето.

Що е то?

Кокиче

Тя е мъничка

капка сълза,

от очите 

на облак се стекла,

 попила

в морна земя

и изникнало

най-бялото

цвете.

Облак

Вдишвам

тишина

и ставам облак,

разсейвам се

в мъгли

и тъй летя,

минавам

разстояния

и строфи,

мисля си за теб

и все валя...

Снимката е авторска.

И така ...

...включих се в тази щафетка, тъй като се изкуших от този прекрасен блог, и сега се налага да си изпълня на свой ред задълженията.
Ако има желаещи, които да са готови да рискуват с моите "умения" или разни измислици, нека да оставят коментар по-долу, а аз ще измисля нещо до 12 месеца
/със сигурност няма да е скоро :)/.
Първите 5 /ако има толкова/ ще бъдат щастливци /или може би нещастни/.
Който се включи, се налага на свой ред да зарадва други 5 човека с подаръци :)

Обещавам, ако не ми се получат нещата, повече никога /ама никога, никога, никога/ да не участвам :)))

А У Моей Любви - Алсу

"...Този свят не е измислен за мен..."

Някъде край морския бряг

Залезът се стича

в очите му

като глътка любов

на раздяла.

Морето

целува ръцете му

с дъх

на отминала младост.

И  се борят вълните

в душата му

да достигнат

мечтания бряг.

Там, където

пирати са скитали

и заровили

най-ценния грях.

Там, където

са закотвени спомени

за русалки

от приказен свят.

Там, където

с шепот и вятърът

разпилява в песъчинки

деня.

Там, където

залязва накрая

най-солената тишина.

---

И потъват дълбоко

в очите му

непознатите светове,

уловили

самотата на дните му -

само ние с теб.

Честита Нова Година

Честита Нова Година на всички, които наминават от тук.

Пожелавам ви преди всичко много здраве и упорство,

за да сбъднете мечтите си :)

Снежинка ІІ

Снежинка белокрила

се усмихва 

през стъклото,

а през нощта 

ще нарисува

там 

тайни от живота.

Зайко с новото елече

Зайо купи си елече

и набързо го облече,

после тръгна на разходка

с наперена походка

да се хвали на кумата -

там в края на гората.

И върви си Зайо смел

по пътечката поел

към къщурката на Лиса

„Леле как ли ще я слиса”.

Но не щеш ли изведнъж,

чу се гръм на шир и длъж.

Зайчето така се стресна,

че уплашено побегна

през гората, през реката

тича бързо през глава то.

Там в къщата на Лиса

най-накрая Зайо скри се.

И поседнал облекчен,

чак сега успокоен

Зайко забеляза вече,

 че по новото елече,

дето сложи отзарана

здраво място не остана.

Натъжи се Зайо наш

и заплака в този час.

Лиса бързо го прегърна

на уше му тя отвърна

„Зайко не плачи сега,

туй съвсем не е беда,

похапни си топла супа

или морковче похрупай,

а накрая двама с теб

ще ушием нов елек.”

***

Есента

си отиде на пръсти,

разпиляла

листопада от спомени,

по следите й

някой намира

остарелите си въпроси.

И не търси

какво се е скрило

зад ъгъла,

който следва,

няма никаква нужда

от смисъл,

няма нужда от нови

въпроси.

Просто есента

си отиде на пръсти,

както той

си отиде на есен.