Бягай от мене, спасявай се,
че в моите вени отрова тече,
прорязва, в душата утаява се
и мастилени мрежи тъче.
Към мен не поглеждай, върви си,
че в очите ми слънца затъмняват се,
пръскат мъгли и в сажди разпадат се,
синьо-зелените мечти поболяват се.
Не се влюбвай в мене, отивай си,
сърцето ми ураган е, руши,
след него пустиня ще станеш ти,
не вярваш ли, ела и реши.
2 коментара:
До този стих изпитвах съмнение ,...че те познавам ,да познаваме се ...самодиво.
Извини ме ,приеми го с намигване ;)),но не устоях на това "Бягай от мен"
Публикуване на коментар