Защо мъжете никога не помнят

Тя: Мило, знаеш ли, че днес е празник
Той: Хм?! Не е почивен ден, 
значи е работен, съвсем обикновен.
Тя: Не, днес е празник, неувековечен.
Той: Щом не е, какво ли ме засяга?!
Тя: Днес е празник за един роден.
Той: Че кой се ражда на такава дата?!
Виж – мрачно е, сиво и вали...
Тя: Не е ли важно, че съдбата
е дарила на някого душата?!
И може би е сиво и вали,
защото и душата го боли?!
Той: За тези работи си има лекари.
И стига ги приказва вече,
какво като на някакво човече,
лудите в главата му си пречат...
Тя: Но.., мило, това е моят ден,
нима е лудост, че си с мен?!