В лунна нощ

Нощта разбули своите рамене
и изтъка с въздишки среднощното небе,
воал по тялото си бе преплела,
и звезди в косите нежно бе разплела.

И пристига лунно да се огледа
в две очи, нетърсещи сега победа.
И да чуе шепота на пясъчните устни
в море от нежност тихо да се отпусне.

Да докосва с пръсти мисли и мечти,
да преражда нечии несбъднати души,
да дарява обич в миг на самота,
да почувства огън, че гори в света.

Но си тръгва рано, малко преди пет,
за да не събуди слънцето у теб.
В две очи кафеви тръпнещо потъва,
но ще чака пак с тебе да лудува.

И си мислиш сутрин –
в сънища си бил,
но в лунна нощ, повярвай,
пак си се родил.