...понякога ...понякога разказва, а понякога само си шепти..., но думите си всички е отгледала в просторите на нечии очи..., когато се докосваш до душата й, дори и да не вярваш, че си ти ...прости й наивните илюзии... и бялото понякога греши...
09 декември 2009
Под дъжда...
Под дъжда...
Под дъжда те чакам, обич моя,
под перлените капки самота
и там ще бъда само твоя,
щом сърцето ми нашепва тишина.
Единствено в очите ти ще капя,
ще бъда неочаквано вълнение,
по бузите ти плахо ще се стичам
до гънките на твоята усмивка.
Ще се разтворя по устните ти нежно
и бавно ще се влея в тебе,
но ти ще ме издишаш за последно
с аромат от твоята душа,
защото всеки дъжд е влюбен
в една несбъдната дъга...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
... а всеки мъж е влюбен
в една недосънувана жена...:)
Хареса ми, Краси! Поздрави!!!
Изи, уловила си есенцията по-добре от мен :)
... wordlessss! :) Доста събуждащо ... добро утро ! :)
Позакъснях за утрото, но добър да е денят!
Публикуване на коментар