Обича ми се,
как ми се обича
до ъгъла
на тази тишина,
от която
се разлистват лилии
и самотно
се целуват с нощта.
Обича ми се
до онази стряха,
от която
се излюпват сънища,
разказват дълго
приказки за феи
и заспиват
точно преди края,
сгушени
в лявата ми половина.
Обича ми се
до залязващото слънце,
до хоризонта,
гледан наобратно,
до зениците
на една илюзия,
рисувана
с очи в мрака.
Обича ми се,
как ми се обича
до края на душата ти
и отначало.
6 коментара:
Хубаво е..и то много:)
мерси:)
Обича ми се,
как ми се обича
до края на душата ти
и отначало.
... прекрасно...:)
Поболях се ! Обичам те .Не само до края на душата ти.До свършека на дните ми.Изпепели ме.
Привет и от мен:)Хубаво е да обичаш:)Поне до колкото си спомням:(Приятна вечер:)
Изи, Лилия, благодаря ви момичета, страхотни сте :)
Хубаво е Аполон, някой ден ще ти припомнят :), щом си обичал, пак ще обичаш.
Публикуване на коментар