Когато разбереш,
че си отива
последната
догаряща искра,
надеждата
събира своите дрипи,
и тръгва тъй
на някъде сама.
Когато разбереш,
че няма кой
в дланите си
да побира твоя свят,
отказваш да измислиш
ново име,
оставяш есените
в шепи да валят.
6 коментара:
Красиво е и тъжно!
:)
Така се получава понякога. Благодаря!
И аз се натъжих
Но винаги след есените,пролет идва,
огрява пламенно света. И пак е весело и глъчка има, държиш пак някого любовно за ръка :)
Но пак след есените пролет идва,
и пак възкръсва с весел глъч света,
и пак вълшебства нови има,
отново стискаме любов в своята ръка.
Благодаря, че наминавате.
Публикуване на коментар