...понякога ...понякога разказва, а понякога само си шепти..., но думите си всички е отгледала в просторите на нечии очи..., когато се докосваш до душата й, дори и да не вярваш, че си ти ...прости й наивните илюзии... и бялото понякога греши...
25 септември 2010
Изгубено
Някак изгубихме погледи
и думите станаха кухи,
и дори да приказваме повече,
май повече сме и глухи.
Задаваме мъртви въпроси,
стъпваме само по спомени
и няма какво да изпросим,
когато себе си сме изгубили.
Няма нищо изгубено. Чакам всяка твоя дума На погледа ти се надявам да утоли душата ми жадна Къде мислиш че ходя - под звездите спя и чакам с плащ небесен съм завита топлина за теб да запазя.
4 коментара:
Няма нищо изгубено.
Чакам всяка твоя дума
На погледа ти се надявам
да утоли душата ми жадна
Къде мислиш че ходя -
под звездите спя и чакам
с плащ небесен съм завита
топлина за теб да запазя.
случва се и да се изгубим понякога в живота
Сред думите ти истина стаена,
поднася болка на четеца,
Къде е ярката мечта, тъй настървена,
която гоним сред простотите на времето?
Благодаря Самовила, много си права, мечти винаги има, само от време на време е малко сивичко.
Но пък тук започна да става много цветно - с толкова лилии и маргаритки :)
Публикуване на коментар