Уморен
си отива денят,
стъпва бавно
по крайбрежната улица
и е толкова сив,
че навън
се разстила мъгла
като сънища.
И се слива
всичко в едно,
тъмни облаци
капят в морето,
тази вечер
и небето самó
ще си измисля звезди,
за да свети.
си отива денят,
стъпва бавно
по крайбрежната улица
и е толкова сив,
че навън
се разстила мъгла
като сънища.
И се слива
всичко в едно,
тъмни облаци
капят в морето,
тази вечер
и небето самó
ще си измисля звезди,
за да свети.
6 коментара:
Аз нося слънце в душата си.
Погалено с много любов.
Аз пея ,танцувам и светя-
в едно със сърдечния зов.
Обичам те ,тръгвам към тебе,
нали ти ме чакаш отдавна?
Да шепна или да пея,
когато съм птица в таз вечер .
:)
Благодаря, че се отбиваш, Лилия!
страхотен финал!
цялото е.
еола
Благодаря, Еола!
Очарователно!
Листопад, снеговалеж и пролетен цъфтеж,
а после ще дойде дълго жадуваното лято
за да стопли сърцата ни за нов копнеж
и да пресуши в душите лепкавото блато…
Благодаря :)
Публикуване на коментар