Разпиля се
в лилаво очакване
моят поглед,
дебнещ очите ти,
избледня и цвета
на усмивката,
недочакала
парещи устните,
пожълтяха от липси
и дланите,
недокоснали теб
и мечтите ти,
а прегръдките
се стопиха
като сняг
в отминаваща зима
... и потъвам
в синьо мълчание,
тишината преражда
сълзите ми
и напомня
едно вечно послание -
някъде... друга(де)
всъщност
те има.
в лилаво очакване
моят поглед,
дебнещ очите ти,
избледня и цвета
на усмивката,
недочакала
парещи устните,
пожълтяха от липси
и дланите,
недокоснали теб
и мечтите ти,
а прегръдките
се стопиха
като сняг
в отминаваща зима
... и потъвам
в синьо мълчание,
тишината преражда
сълзите ми
и напомня
едно вечно послание -
някъде... друга(де)
всъщност
те има.
4 коментара:
реверанс- красиво е!!!
Благодаря ти!
Ти имаш всичко ...синьо,а лилавото очакване прилича на желание за още нещо... ...Поздрави Краси :))
Дори и на тези, които имат "всичко", все се намира да им липсва по нещо..., а лилавото очакване вече е погребано, останало е само синьото мълчание :)
Благодаря за поздравите! Радвам се, че се отбиваш!
Публикуване на коментар