...понякога ...понякога разказва, а понякога само си шепти..., но думите си всички е отгледала в просторите на нечии очи..., когато се докосваш до душата й, дори и да не вярваш, че си ти ...прости й наивните илюзии... и бялото понякога греши...
05 януари 2010
Снежинка
Когато от небето
се отрони самота,
и с нежност тиха
се засели в нея,
тя спря да търси
своите слънца,
превърна се
в малка зимна фея.
О, дори въобще не говорим за избор. Ние сме негови фракталчета, преноси, проекции. Ако нямаме свой същностен център, откъдето извира животът ни, не бихме съществували. Не всеки желае да съществува, вярно, аз съм най-добър пример. Но както казах, дори нямаме избор в подвластността си на слънце. Но донякъде имаме избор във вида конкретно Слънце...
6 коментара:
Чудесно е, Краси. "малка зимна фея"- така си си представям понякога и аз снежинките.
Много красива миниатюра!
Казват, че като спреш да търсиш своите слънца, Истинското Слънце те намира.
Владо и Ласка, благодаря ви!
Венци, не всеки има нужда от слънце.
О, дори въобще не говорим за избор.
Ние сме негови фракталчета, преноси, проекции. Ако нямаме свой същностен център, откъдето извира животът ни, не бихме съществували.
Не всеки желае да съществува, вярно, аз съм най-добър пример. Но както казах, дори нямаме избор в подвластността си на слънце. Но донякъде имаме избор във вида конкретно Слънце...
Чудесно е...и вълшебно! Прегръдки!
Публикуване на коментар