...понякога ...понякога разказва, а понякога само си шепти..., но думите си всички е отгледала в просторите на нечии очи..., когато се докосваш до душата й, дори и да не вярваш, че си ти ...прости й наивните илюзии... и бялото понякога греши...
30 януари 2010
Повече от нищо
Аз не крия –
мога без тебе,
ти отдавна
можеш без мен.
В този свят
на безкрайно отнемане
нас ни свързва
мисълта
да сме спомени.
6 коментара:
Жестока е тази миниатюра...
Предполагам, защото я разбирам...
накрая остават шепа спомени... и бутилка вино :)
Честита Баба Марта! С пожелание за много здраве и усмивки!
Благодаря, и за теб много здраве и усмивки!
в такъв случай - хубаво нещо е разстоянието... радвам се, че те открих! :)
така е... и благодаря :)
Публикуване на коментар