...днес небето е облачно
от недоспалите мои тъги
и протегнало длани тревожно
ме прегръща със своите мъгли.
А градът ме гледа намръщено,
свъсил чело, поклаща глава:
„нямам никакво ресто за връщане,
че си тук, какво от това”.
Светофари намигат надменно,
разпределят ми дни и посоки.
Всичко в мен днес крещи на подземно,
твоите думи раняват жестоко.
LinkWithin
2 коментара:
Дано да е временно, Краси!
Надявам се утре да е слънчево и безоблачно в душата ти!
Прегръдки!
Разбира се "...всичко отминава под това небе..."
Благодаря, Изи!
Публикуване на коментар