Там, където облаците спят,
е тихо ... адски тихо е дори
и само момини сълзи шептят,
че някой някъде те чака от зори.
Там, където облаците спят,
се раждат най-памуковите мисли,
изгряват като въздишки в съня
и залязват като малки тъжни липси.
Там, където облаците спят,
по-честичко се случва да е бяло,
снежинките света щом оцветят,
напомнят, че сърцето ти е още цяло.
Там, където облаците спят,
понякога летят и пеперуди,
красиви приказки за теб творят,
а танцът им усещаш ... е за луди.
Там, където облаците спят,
ухае най-чаровното кокиче,
и дори светът да ти обръща гръб
знай, че има някой, който още те обича
там, където облаците спят...
6 коментара:
Страхотно е!Много е красиво...и аз се отправям натам.
Благодаря, и аз съм щастлива, че ти харесва.
Чудесен стих и страхотен финал! Поздравления, Краси!:)))
Благодаря, Изи!
Нежно...Дано всеки има някой когото да повика...("Повикай ме").Благодаря,много добра работа.
Дано...
И аз благодаря.
Публикуване на коментар