Някъде край морския бряг

Залезът се стича

в очите му

като глътка любов

на раздяла.

Морето

целува ръцете му

с дъх

на отминала младост.

И  се борят вълните

в душата му

да достигнат

мечтания бряг.

Там, където

пирати са скитали

и заровили

най-ценния грях.

Там, където

са закотвени спомени

за русалки

от приказен свят.

Там, където

с шепот и вятърът

разпилява в песъчинки

деня.

Там, където

залязва накрая

най-солената тишина.

---

И потъват дълбоко

в очите му

непознатите светове,

уловили

самотата на дните му -

само ние с теб.

Честита Нова Година

Честита Нова Година на всички, които наминават от тук.

Пожелавам ви преди всичко много здраве и упорство,

за да сбъднете мечтите си :)

Снежинка ІІ

Снежинка белокрила

се усмихва 

през стъклото,

а през нощта 

ще нарисува

там 

тайни от живота.

Зайко с новото елече

Зайо купи си елече

и набързо го облече,

после тръгна на разходка

с наперена походка

да се хвали на кумата -

там в края на гората.

И върви си Зайо смел

по пътечката поел

към къщурката на Лиса

„Леле как ли ще я слиса”.

Но не щеш ли изведнъж,

чу се гръм на шир и длъж.

Зайчето така се стресна,

че уплашено побегна

през гората, през реката

тича бързо през глава то.

Там в къщата на Лиса

най-накрая Зайо скри се.

И поседнал облекчен,

чак сега успокоен

Зайко забеляза вече,

 че по новото елече,

дето сложи отзарана

здраво място не остана.

Натъжи се Зайо наш

и заплака в този час.

Лиса бързо го прегърна

на уше му тя отвърна

„Зайко не плачи сега,

туй съвсем не е беда,

похапни си топла супа

или морковче похрупай,

а накрая двама с теб

ще ушием нов елек.”

***

Есента

си отиде на пръсти,

разпиляла

листопада от спомени,

по следите й

някой намира

остарелите си въпроси.

И не търси

какво се е скрило

зад ъгъла,

който следва,

няма никаква нужда

от смисъл,

няма нужда от нови

въпроси.

Просто есента

си отиде на пръсти,

както той

си отиде на есен.

Есенна

...и може би

ще ти се сбъдна

като есен,

разрошена

от цветни листопади,

в косите на която

са скрили своите песни

птици, отлетели

към едно далечно лято.

И навярно

ще ти нося тишина,

усмивка

от изминали недели,

ще разхвърля

малко самота

и два-три облака

вместо дантели.

Ще ти напомням

мъничко за пролет

с танца на дъжда по булеварда,

с разноцветните чадъри,

които минувачи бързо ще разтварят.

Но цялата

ще си остана есен,

тръпчива като сълза,

по устните ми

ще усетиш само

това, което премълчах.

изображение: cat-woman-amy

Мъгливо

Уморен
си отива денят,
стъпва бавно
по крайбрежната улица
 и е толкова сив,
че навън
се разстила мъгла
като сънища.
И се слива
всичко в едно,
тъмни облаци
капят в морето,
тази вечер
и небето самó
ще си измисля звезди,
за да свети.

Има обич

Има обич, която дълго мълчи,
и която на сън те рисува.

Има обич, обвита в лилави мъгли,
и малко преди да ги разсее отлита.

Има обич, която нищо не пита,
но след себе си въпроси реди.

Има обич, която в рай те изпраща,
и такава, която сякаш в ада гориш.

Има обич, която през километри прегръща,
и такава, която е до теб, а боли.

Има обич, която години прощава,
и такава, която жестоко те съди.

Има обич, която живот ще ти вдъхне,
и такава, която е в теб, а издиша.

Има обич, която е бурно море,
и обич, по-тиха от летния бриз.

Има обич, която светове ти разкрива,
и обич, която у дома те завръща.

Всяка обич различна е като малко дете,
ту се засмее, ту леко боде.

Изгубено

Някак изгубихме погледи
и думите станаха кухи,
и дори да приказваме повече,
май повече сме и глухи.

Задаваме мъртви въпроси,
стъпваме само по спомени
и няма какво да изпросим,
когато себе си сме изгубили.

Дъждовно време

Когато разбереш,
че си отива
последната
догаряща искра,
надеждата
събира своите дрипи,
и тръгва тъй
на някъде сама.
Когато разбереш,
че няма кой
в дланите си
да побира твоя свят,
отказваш да измислиш
ново име,
оставяш есените
в шепи да валят.

Обича ми се...

Обича ми се,
как ми се обича
до ъгъла
на тази тишина,
от която
се разлистват лилии
и самотно
се целуват с нощта.
Обича ми се
до онази стряха,
от която
се излюпват сънища,
разказват дълго
приказки за феи
и заспиват
точно преди края,
сгушени
в лявата ми половина.
Обича ми се
до залязващото слънце,
до хоризонта,
гледан наобратно,
до зениците
на една илюзия,
рисувана
с очи в мрака.
Обича ми се,
как ми се обича
до края на душата ти
и отначало.

Ехо

По следите на късното лято
някой слънца е пилял,
вятър песъчинки размята
и шепти: щом обичаш си цял.

А морето отплава нататък,
в джоба вълните прибрало,
долита от някъде крясък
на гларус: още си цял.

Бяло

Аз мога много дълго да мълча
и после много дълго да говоря,
и всичките разхвърляни слова
единствено към тебе да ме водят.
И може да не вярваш в чудеса
или просто да забравиш, че ме има,
но дори и след безкрайните лета,
накрая пак ще дойде бяла зима.
А аз ще се превърна в снежен пух,
и тихо ще се стеля по земята.
И може би случайно или пък
съвсем нарочно ще пресмятам
как сто снежинки да ти пратя в кръг
и една от тях да те целуне по устата.

Ако я срещнеш...

В очите ѝ потъват сенки
на тихите неделни дни,
а тротоарите събират
остатъка от нейните следи.
А тя не помни да е минала
по улиците в този град,
и разпилява във ванила
и цветове, и аромат.
По раменете ѝ се свличат стихове,
политат птици, палят изгреви.
А тя върви все тъй замислена,
и влюбва всички в своя свят.
...
Ако я срещнеш - целуни я,
по устните ѝ на момиче
е стихнала една магия,
създадена да те обича.

Танц

Прозорецът на моята стая,
наивен като малко дете,
се е влюбил... как ли... не зная
в гълъб с бели криле.
Всяка сутрин улавя в небето
светъл лъч... и пада сълзица.
И танцуват там по стъклото
слънчево зайче и сянка на птица.

Когато вечер се събличат пълнолуния...

... морето
от страстта си закипява,
и всичките
вълни в полуда
в танц с нощта
то залюлява.
Смутен
от тази гледка,
мракът
очи в нощта
тъй жадно впива,
пристъпва тихо
по чорапи,
в една безкрайност
се разлива.
А тя снагата си
в транс извива,
разпуснала
коси надлъж.
Небе, звезди
в миг замират.
Нощта целува
своя влюбен мъж.

Защото не помня

Аз не помня бях ли там,
сънувах ли или оставах.
Мечтах ли с теб,
ти ли ме мечта
или просто
безвъзвратно оглупявах.
И не помня
ти ли ме целуна, или аз
се сгуших в дланта ти,
прошепнах ли те
или с огън те изпях,
думите ни бяха ли измамни.
Рисувах ли те с пръсти по гърба
или ти рисува с устните си мен,
лятото ли в мене изгоря
или просто се взривиха сто вселени,
дълго ли светът се е въртял
в този миг, когато вдишах теб...
Аз не помня нищо от това.

Затова сега те питам
помниш ли ме мене?

Сънувам приказки, а ти?

Тази нощ една фея не спи,
а рисува в небето звезди.
Самотата улавя с нежност,
търси теб...
ти сънуваш ли нещо?

Тази нощ и луната не спи,
сплита с нишки непознати съдби.
И отлита като ехо далечно,
а ти...
ти сънуваш ли нещо?

Тази нощ в съня ми си ти
и изригват безброй тишини.
И се влюбвам в теб цяла вечност,
а ти...
ти сънуваш ли нещо?

Ще танцуваме ли?

Танцувала съм - тук,
не са ме канили,
жалко е...
или е тъжно
като моята луна,
защото обичам да танцувам.
А и все още предпочитам
лилавото на теменугите
пред бялото на маргаритките,
а и между другото
ослепява се пише с "О".
Внимавайте като преписвате!
Това поне е лесно!

... а можеше да е красиво
и сега да се усмихвам...

И казваш...

...не е лесно
това наше обичане
да сядаме след залез
и да скрояваме съдбите си
с нишки от сребърни истини,
да пришиваме големи мечти,
които трудно минават през илиците,
да изрязваме скъсаните съмнения
и протритите си тъги, а вините и грешките
да хвърляме право в коша.
Да закърпваме с парчета надежда
остатъците от дните,
за да може утре отново
като се погледнем да се обичаме.
И казваш ... не е лесно,
но пък
  е толкова истинско.