Суматоха

Светът
днес беше
адски бесен
и работата му
изобщо не спореше.
В шест без малко
сръчка Слънцето,
на което пък
ужасно му се спеше.
Изпиха по едно кафе
набързо
и малко закасняха
навреме да изгреят.
После го пресрещнаха
някакви си бръмбари,
минал на червено
към обяд в ... без десет.
Привечер пък нервна
се обади и Земята,
че животът и на нея
никак не е лесен.
Болките в гърба й
и отоци по краката,
ако може ураган
да й пратят пак
на есен.
Океанът пък стачкува
и разтапя ледовете,
очаква да получи
контрол над ветровете.
Небето беше ясно,
но после полудя,
ощипа всички облаци,
а те се разпищяха.
На света му писна
и тегли им една...,
заряза всички питанки,
нерешени за сега.
В полунощ приседна
тихо до Луната,
пийна две ракии
и я хвана за ръката.
Започна да й сваля
всичките звезди,
само ако може
да го приюти.
Тя го гушна нежно
и го залюля,
а светът спокоен
сладко си заспа.