Измисляй ме
розово-засмяна
с усмивките на сто слънца.
Измисляй ме
и тъжна като рана
с поглед, разпилял се в тишина.
Измисляй ме
сред огнен залез
и в търсещия шепот на нощта,
като звезда, която
за тебе пада
с дантели от една полу луна.
Измисляй ме,
измисляй ме изцяло
от звънкия копнеж на пролетта,
от полъха
на лятото обезумяло,
от есенния дъх на самота.
Измисляй ме...
и може би тогава
все някога и аз ще се родя.
LinkWithin
4 коментара:
:)Много хубаво пишеш!;)Поздрави!
Благодаря ти, радвам се, че ти харесва :)
Прекрасно е...
Поздрави, Краси, и усмивки!:)
Благодаря, Изи!
Прегръдки от мен :)
Публикуване на коментар