Майско...

Тишината ми се влюби в теб
някъде по майско време.
И ѝ стана тъжно да е само с мен,
пожела си да е споделена.
И полетя над облаци, през бури,
някак слънцето я залюля
преброди цветните дъги до юли
и стана пъстра тишина.
Усмихната и неразумна
неусетно заприлича
                               на жена.