Следи от неслучване

Нямам какво да ти кажа,
ти си нещо неслучено,
няколко щрихи в пейзажа
и писмо неполучено.
Някакви думи изстинали,
изпепелили душата ми.
Малко измислени истини,
на които дълго им вярвах.
Две-три разрошени мисли,
че ти си оттатък.
И е толкова близо
далечното ми очакане.
А пък светът си е кръгъл
(някой така го е казал),
уж тръгвам към тебе,
а всъщност се връщам обратно.
Някаква обич притихнала
шепне колко е жалко
несподелено отлитане
и ми отнема от тебе по малко.
И ми свива просторите
с няколко облака сухи.
И няма какво да изплача,
когато ми стягат оковите.
Прибирам небето в ракла,
обръщам звездите наопаки,
стига вече съм чакала
да ми вещаят посоки.
От утре участвам в спектакъл,
в който ще бъда лошата,
и само вечер ще парят
въгленчета по кожата
да ми напомнят, че някога
е имало шанс и за огън.