Майско...

Тишината ми се влюби в теб
някъде по майско време.
И ѝ стана тъжно да е само с мен,
пожела си да е споделена.
И полетя над облаци, през бури,
някак слънцето я залюля
преброди цветните дъги до юли
и стана пъстра тишина.
Усмихната и неразумна
неусетно заприлича
                               на жена.

Луна

Нейната
мъничка тайна,
прегоряла
от среднощно обичане,
няма нужда
да сбъдва желания.
(И не може.)
И е тъй безразлична.
Тя е само
едно пълнолуние
за него –
най-самотния вълк
и ражда
само безумия
и една
опустяла любов.

С...

...откраднати чувства
и на заем взето палто,
по обрасли пътеки
и непочистени улици
бягам след себе си
с празни очи,
вплетени в утрото -
търся бисерна мида,
оковала моите нови мечти.

Още...

...награди














Благодаря на Tony

Следи от неслучване

Нямам какво да ти кажа,
ти си нещо неслучено,
няколко щрихи в пейзажа
и писмо неполучено.
Някакви думи изстинали,
изпепелили душата ми.
Малко измислени истини,
на които дълго им вярвах.
Две-три разрошени мисли,
че ти си оттатък.
И е толкова близо
далечното ми очакане.
А пък светът си е кръгъл
(някой така го е казал),
уж тръгвам към тебе,
а всъщност се връщам обратно.
Някаква обич притихнала
шепне колко е жалко
несподелено отлитане
и ми отнема от тебе по малко.
И ми свива просторите
с няколко облака сухи.
И няма какво да изплача,
когато ми стягат оковите.
Прибирам небето в ракла,
обръщам звездите наопаки,
стига вече съм чакала
да ми вещаят посоки.
От утре участвам в спектакъл,
в който ще бъда лошата,
и само вечер ще парят
въгленчета по кожата
да ми напомнят, че някога
е имало шанс и за огън.

Измислици II

Измисляй ме
розово-засмяна
с усмивките на сто слънца.

Измисляй ме
и тъжна като рана
с поглед, разпилял се в тишина.

Измисляй ме
сред огнен залез
и в търсещия шепот на нощта,

като звезда, която
за тебе пада
с дантели от една полу луна.

Измисляй ме,
измисляй ме изцяло
от звънкия копнеж на пролетта,

от полъха
на лятото обезумяло,
от есенния дъх на самота.

Измисляй ме...
и може би тогава
все някога и аз ще се родя.

Измислици

Измислям си
небе и ставам птица,
отлитаща към своя топъл юг.

Измислям си
едно различно име,
с което да напомня, че съм тук.

Измислям си,
че някъде съм зима,
и някъде съм пролет на момиче.

Измислям си
една дузина рими,
с които летните си рокли да обличам.

Измислям си,
че есента рисува
спомена за първото кокиче.

Измислям си,
че докато ме има,
ти до мен безумно ме обичаш.

За една награда ... и за мен...

Не мога да подмина тази Самодива, благодарна съм й за наградата, и какво да правя ще ви разкажа малко за себе си :)

Първо за десет неща, които харесвам и ме правят щастлива. За шест от тях съм писала преди време тук, така че ще допълня само 4:

- обичам изненадите;

- обичам шоколад;

- обичам да наблюдавам облаци;

- обичам да си играя с огъня :)

Продължавам с други пет неща, които не знаете за мен. Хубавото е, че нищо не знаете, а лошото, че и аз не знам :)

- от Бургас съм, обичам си родния град, и преди всичко обичам морето, затова преместването ми стигна до Варна, по-далече ще ми е трудно.

- Най-забавното сигурно е, че много ми е лесно да се загубя някъде, по-често в мислите, но ми се случва и между сградите :)

- Горното е следствие на разсеяността ми. Случвало ми се е при една командировка (забележете) през януари, да си забравя палтото, като се прибрах във Варна и се сетих, оказа се твърде късно :). На следващия ден и то се завърна от командировката. Случвало ми се е, да си изтърва влака, защото съм се качила на друг, който изобщо не потегли и слава богу, че иначе не зная къде щях да ида. Или пък точно, когато съм най-изморена след работа да се кача на грешен автобус. Случвало ми се е, да отида на погрешно място и да чакам за среща. Случвало ми се е, да платя по електронен път разходите за ток и вода на колегите ми и да им звъня посред нощите, за да им кажа, че няма нужда да се разхождат до съответните инстанции, аз съвсем случайно съм се погрижила. Случвало ми се е да си сваря рибките (за което се чувствам много виновна).И със сигурност зная как гърмят яйца, който се варят докато изври водата, а и след това. ...

- Иначе може и да не ви се вярва, но по професия съм финансист :), гледам да се концентрирам добре и да си проверя нещата няколко пъти, за да не забравя нещо. Мисля ,че добре се справям с преодоляването на разсеяното в мен в това отношение, може би защото си харесвам работата.

- Друго... пиша си от скоро, всъщност вече минаха около 2 години. Преди това не съм проявявала такива способности, освен някое и друго закачливо пожелание за рожден ден. Затова не съм наясно с правилата, пиша както ми дойде отвътре :). Затова не ме съдете строго :) Само хоби ми е.

Извинявам се, но последното условие няма да го изпълня, трудно ми е да отделя само 5 блога. За повече може да разгледате къде надничам аз, което ми напомня и да обновя малко местенцата :)

Суматоха

Светът
днес беше
адски бесен
и работата му
изобщо не спореше.
В шест без малко
сръчка Слънцето,
на което пък
ужасно му се спеше.
Изпиха по едно кафе
набързо
и малко закасняха
навреме да изгреят.
После го пресрещнаха
някакви си бръмбари,
минал на червено
към обяд в ... без десет.
Привечер пък нервна
се обади и Земята,
че животът и на нея
никак не е лесен.
Болките в гърба й
и отоци по краката,
ако може ураган
да й пратят пак
на есен.
Океанът пък стачкува
и разтапя ледовете,
очаква да получи
контрол над ветровете.
Небето беше ясно,
но после полудя,
ощипа всички облаци,
а те се разпищяха.
На света му писна
и тегли им една...,
заряза всички питанки,
нерешени за сега.
В полунощ приседна
тихо до Луната,
пийна две ракии
и я хвана за ръката.
Започна да й сваля
всичките звезди,
само ако може
да го приюти.
Тя го гушна нежно
и го залюля,
а светът спокоен
сладко си заспа.

Не ме отричай...

...аз не съм измислена,
а вярата ти в мен
е черноока.
Не ме погубвай
с думи за покойник,
и бягството от мен
не е посока.
Разстреляш ли душата ми
за Бога,
по-малко ли ще ме обичаш
или без тревога
ще чакаш да се сбъдне
ново утре.
Забравяш май,
пожарът е отвътре,
а пепелта не прави
никого по-мъртъв,
щом огънят е в теб,
 и любовта възкръсва...

Тихо... тихо...

...днес небето е облачно
от недоспалите мои тъги
и протегнало длани тревожно
ме прегръща със своите мъгли.
А градът ме гледа намръщено,
свъсил чело, поклаща глава:
„нямам никакво ресто за връщане,
че си тук, какво от това”.
Светофари намигат надменно,
разпределят ми дни и посоки.
Всичко в мен днес крещи на подземно,
твоите думи раняват жестоко.

Падаща звезда

Щом градът
отпусне рамене
и умората
над него легне,
нощта ще спусне
своите криле,
назад косите
ще отметне.
Ще обсипе
цялото небе
с безброй звезди,
които шепнат тебе.
А аз ще ги броя
приспивно
и ще чакам някога
след дълъг ден
да падне мъничка звезда
и най-наивно
ще се надявам
да си пожелаеш мен.

Математическо прощаване

Ще ме прощаваш,
но ще си остана
чуждо минало
на математическите
ни сечения,
защото
нямам сили
все да чакам
някакви си точки
на пресичане,
да се надявам
на случайни лъчове,
с които
да се срещнат
допирателните
на очите ни
и да мисля
как така се случи
в най-неподходящия
сезон за влюбване
да се разпилея в
недосънувани окръжности
с център
точно теб.

Снежинки от теб

Прокраднах се
на пръсти в съня ти,
не се сърди,
бе необратимо.
Заслушах се
в тишината на дъха ти
и нямах сили ...
стана ми необходимо
да бъда там,
където други скитат,
където все
се нижат бели пеперуди,
крилати като мислите,
които ме оплитат.
От тях на времето обаче
му е тъй студено,
че се завива
с бялата си дрешка,
сгушва се
от ляво... до сърцето
и вече зная
не е, няма грешка:
събуди ли се
времето в мене
до една
снежинките от теб
ще ми отнеме.

...

По празниците
никак не съм будна,
заспивам рано, рано
и не ме търси,
когато се събудя
ставам скучна,
а шапка ми невидимка
не върви.
Не мога
да се скрия от очите,
не мога
да се слея с тишина.
Аз съм тук
и пак ще се опитам
да заспя до тебе –
в празника си сгушена.

Повече от нищо

Аз не крия –
мога без тебе,
ти отдавна
можеш без мен.
В този свят
на безкрайно отнемане
нас ни свързва
мисълта
да сме спомени.

Непреглътнато

Днес съм глуха,
ужасно съм глуха,
недочувам
твоите стъпки.
Тишината
е толкова суха,
изкрещях
любовта си на глътки.

Стъпките по пясъка

Може би случайно,
вероятно ей-така
той ще срещне нея
там, на край брега.

И ще спре за миг
цялата Вселена,
а вълните, сгушени
в морското-зелено,

ще надигнат вик,
морето ще събудят.
Гларусите чак
ще се позачудят.

От вятъра косите,
щом се разпилеят
ще я целуне той,
душите ще се слеят.

И внезапно пак
ще се спрат вълните
мъничко любов,
отнесли в дълбините.

Може би случайно,
вероятно ей-така,
стъпките по пясъка
там, на край брега,

нашепват, че са минали
с буря през деня
влюбеният той
и до него... тя.

Захар на снежинки

Вятърът
горчиво затактува
песен
за изгубени сърца.
Намръщи се небето,
залудува
и прободе облаците
с перца.
Заплакаха...
сълзите им мънинки
се стекоха
към болната земя.
И ето...
вън се сипе
захар на снежинки
а светът,
предрешен в бяло,
онемя.

Момчето с разрошени коси...

Момчето
с разрошени коси
има много малко
време за оставане,
сутрин отлита
с първите петли
да гони
своя вятър за отплаване.
Понякога го срещат
бури и мъгли,
 русалки го омайват
с морски дарове,
но той си знае,
щом се заблуди,
очите й
ще светят като фарове...