Подай ми маската, ако обичаш ...
Днес се чувствам странно безразлична.
Не се усмихвам, нито плача,
не страдам и не ме боли,
не съм надменна, нито алчна,
не ме интересуваш даже ти.
Какво като дошъл си зарад мен,
изминал бил си дълъг път,
не мога да ти дам ни нощ, ни ден,
но не искам да ти дам и смърт.
Всъщност дори не мe интересува,
ако сега решиш да ме забравиш.
Съдбата с мен не ще празнува,
ако, по дяволите, ти ме пратиш,
но и сълзи едва ли ще ми нарисува
под сенките на черните очи,
нали ти казвам нищо днес не ме вълнува,
остави ме... и не ме учи
Знам ... ти искаш да съм твоя,
Но мой да си, не искам ... ти
Ще си отида и нейде след завоя,
ще видя, че с маската съм пак, уви!
Няма коментари:
Публикуване на коментар