...понякога ...понякога разказва, а понякога само си шепти..., но думите си всички е отгледала в просторите на нечии очи..., когато се докосваш до душата й, дори и да не вярваш, че си ти ...прости й наивните илюзии... и бялото понякога греши...
25 май 2009
Ела...
Ела на пръсти в моя дом, не защото умира сама тишината, и не защото съм глуха за твоя стон, просто два океана ми спят в душата и всяко докосване поражда тайфун, всяка илюзия сбъдва вълните, а океаните са в покой само, когато простим си вините.
Няма коментари:
Публикуване на коментар