Черно-бели сънища

Следите му останаха в снега...
и дълго тя след него гледа.
Една ръка протегна
с умиление,
една сълза изплака
със закъснение.
След него...
сънува черно-бели сънища,
и мислите й в сиво само чезнеха.
Изгаряше за обич
закъсняла,
изгаряше ...душата
отмаляла.
И само в черно-бели сънища
жадувана,
остана нейната моминска нежност
непрокудена.
И после пак се случваше
да се събуди,
сред цветните мечти
на някой друг
да се изгуби.
На себе си обаче винаги
остана вярна,
с тази черно-бяла
усмивка на лицето
закърняла...