Усмихни се, човече,
виж слънце изгряло е.
Престани, стига вече,
защо във душата ти вяло е?
Недей тормози се,
за миг усмихни се.
Забрави ги онези досадни проблеми.
Той светът е за тебе, за теб и за мен е...
Нима със своите тъжни дилеми
във вчера до край ще стоиш на колене.
Стани и стегни се, подай ми ръка,
в морето измии своята болка, тъга.
Облечи се с малка цветна поляна
и смело търси нова участ засмяна.
Усмихни се, човече,
кажи – стига вече.
Забрави онази своя стара отливка
Подари ми сега лъчезарна усмивка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар