Не като преди

Обичам те, но не като преди.
Тогава беше страст до болка.
Ръцете мои огън бяха,
а устните ти пък молитва.
И всеки допир бе отровен,
а всяка ласка – миг прокобен.
В ада бяхме, бе горещо.
и всяка дума беше среща,
и всеки поглед беше грях,
всяка мисъл – зов за нежност.
И сега в чаша болка пак наливам.
До дъно пия, и пак ... изпивам.
Налей ми още, нека пия...
Как искам пак с онази страст да се опиянявам,
и цяла аз да тръпна, да горя,
и сгушена до теб, да не заспивам,
а с устни аз по тебе да рисувам
и ти с устни да ме галиш.
И когато се наситя да те имам,
до мен легни – отново да ме пазиш.