Едва ли...

Изтръпнало мълчание в мен се дави
и мислите ми бягат в кръговрат.
Защо да чакам, толкоз се забави
онзи тегнещ над живота ми поврат.

Без душа ... във твоето огледало
за сетен път видях -
едно загнило и ненужно,
обречено и грозно тяло.
За сетен път видях аз …
себе си.

Какво пък - нека да изчезна
сега и точно в този ден.
Едва ли някой ще си спомни
за греховете мои
и за мен...
Едва ли облаците ще сълзят.
Едва ли бури ще трещят.
Едва ли огънят ще гасне.
Едва ли птиците ще спят.
Едва ли лятото
в есен ще прерастне
Едва ли ....
Щом не съм аз тук.

Ще бъде слънчево и даже
Глъсчета детски ще звънят
Ще пеят за дъгата и звездите
За светлините на града
и за мечтите ..
и може би ...
...за моята любов ...

Стига ми да знам обаче
Че гарвани за мен ще грачат
И лешояди жадно ще ме следят
Ще искат къс от мойта плът
Ще искат...и не за първи път
Ще тръпнат в очакване ...
Ще тръпнат ...
Но и аз ще тръпна
за срещата с тях
да споделя и последното,
което
остана ми на този свят.