Когато луната настине,
дали иска от слънцето жар
да се стопли, да се завие
с лъчите му,
без да лумне пожар?!
Когато звездите закашлят,
дали искат от цветята роса
да пият, с мед да намажат
пресипналия си блясък
в загар?!
Когато небето пропадне,
дали иска въже от простора
да го вдигне, да израстне,
да бъде далече
от хора?!
Когато земята изсъхне,
дали иска от облака дъжд
да я измие, да зарастне,
да изникне и жито,
и ръж?!
Когато цветята се скъсат,
дали искат капка живот
да не страдат, да не умират,
да молят за прошка
в букет?!
Когато гората изсечена е,
дали иска мига си зелен
да шуми, да рисува
спомен
за листопадния ден?!
Когато забравиш за мен,
дали искам да помня
и смеха, и плача забранен,
и живота за мен да е
помен?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар