Монотонно

Вечер тъжно се прибираш -
сядаш, хапваш, после лягаш.
Гледаш няма ги звездите,
дето врекохме се в тях.
Отлетели са искрите,
а как пламтяха между нас?!

Дават стари филми по канала
за романтика, любов,
но с теб сме двама чужди,
споделили общ покров.
И тъй минават си ни дните,
двама с теб сме непознати,
позабравили мечтите,
търсим спомен в пепелта си!