Не зная има ли те, няма ли те...

Не зная има ли те, няма ли те,
но сърцето ми за теб гори.
И всяка нишка в мен се пали
от думи неизказани. Боли.

Надникнах тайно, а всичко се пропука,
останаха начупени мечти....
Отказах се от думите си есенни,
в мене лято исках да се роди.

И стъклени парченца се отронват
от слънчевите някога очи
за блянове, които изнемогват
в преследване на грешните души.

В сънища преследвам те и чакам...
Събудя ли се, няма те до мен.
Отровно с тебе ще заспивам
за мигове неистински дори.

И все така...
не зная има ли те, няма ли те,
а слънцето не спира да боли.
но ще те измисля,
ако трябва аз, по дяволите,
дори в сърцето пак да завали!