Животът продължава...и без мен

Всеки ден по малко се губя
и изчезвам от този живот,
стъпките мои след мен се затрупват,
прах и пепел застилат света.

И с очи все по-малко поглеждам,
цветовете се губят в съня,
и оковите влачат сърцето,
и разум дълбае в пръстта.

И ме водят нозете надолу
към безплътната черна земя,
и ръцете прегръщат отровно
тази нормално човешка съдба.

И се чудя защо ли тогава
предразсъдаци разни градя,
щом утре, когато ме няма,
просто някой ще махне с ръка.

Този, който се вричал, обичал -
ще обича и след това.
Този, който бленувал, сънувал-
ще сънува и без мен любовта.

Всеки ден по малко се губя,
и все по-често оставам сама,
а зад мене се раждат огноьове
в новородени от обич сърца!