Когато изход не виждаш
и времето бавно те убива.
Когато в очите се давиш,
и нямаш веч никаква сила.
Когато усмивките чезнат
и лицето не иска да грее.
Когато усетиш умора,
че в жилите пак ще се влее.
Когато не търсиш опора,
а само очи да те скрият.
Когато не искаш сред хора,
а само ръце да те милват...
Повикай ме..
и аз ще дойда
със светъл дъх
от есенни листа.
Повикай ме...
и аз ще те потърся
в спомена
за утринта.
Повикай ме...
и аз ще нося
две очи,
в които да се скриеш.
Повикай ме...
и аз ще дам
две ръце, в
които да потънеш!
Повикай ме...
и аз ще знам,
че не искаш....
да си отново сам!
1 коментар:
Прекрасно ...обещание.Нежно и истинско .
Публикуване на коментар